|
КРАСИВА СОФИЯ
 Со̀фия (от старогръцкото σοφία – мъдрост) е Столица и най-голям град на България. Тя е 12-ят по големина град в Европейския съюз. Населението ѝ наброява 1 317 672 души , което представлява 17% от населението на страната. Разположена е в централната част на Западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 квадратни километра, а средната ѝ надморска височина e около 550 метра. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците ѝ Перловска и Владайска. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори. Климатът е умерено-континентален.
 Тя е основен, администр., индустриален, транспортен, културен и университ., център, на страната. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. София носи името на бившата катедрала на града „Света София“.
Обявена е за столица през 1879 година. На много места в центъра на града са запазени видими  археологически паметници от римско време. Те се вписват в модерния европейски вид на града с множеството новопостроени съвременни сгради и паметници. Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.
Историческа справка
На мястото на някогашншото неолитно селище през VIII пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладялите го римляни Сердика - т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. В римската епоха (I - IV в. от н.е.) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Tракия.
През V - VI в. по време на т.нар. "велико преселение на народите" градът е преживял нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на VI в. градът се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица.
 От 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец.
От края на XIV в. до седемдесетте години на XIX в. градът, както и българската държава са под османско владичество. От началото XV в. е и последното име на града - София
След освобождението от турско робство и възраждането на българската държава градът е избран за столица. Избирането на София за столица през 1879 г. е осигурило по-бързо нарастване на броя на жителите в сравнение с другите български градове. Увеличението е главно за сметка на миграцията на населението от страната.
Гербове на София през годините:
|
|
|
| |
|
|
